ИЗВИНЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Прошка, прощаване на някакво провинение. – Утре ще отидеш при нея и ще ѝ се извиниш! Пешо почервеня като рак. Всичко – само не това. Как може дотам да се унижи, че да иска извинение от някакво момиче! П. Вежинов, СО, 17. Учителят, на когото се тя нахвърли така, помоли за извинение, хвърли благодушно глума за хубостта. А. Страшимиров, К, 17. Когато съзря Катя, Висарионов ускори стъпки, поиска от няколцина извинение, загдето ги тласна неволно, и подаде ръка. Ст. Чилингиров, РК, 288.
2. Само ед. Оправдание за някаква постъпка. Предадохме го на стражата да го пази вързан, но той успял да побегне през нощта! – Кой го знаеше, че е такъв лошав човек – говореше за свое извинение невинната стража. З. Стоянов, ЗБВ ІІ, 116. Той почиташе Стремски и познаваше неговия доблестен характер, но той не можеше да защити приятеля си, нито намираше извинение за тая постъпка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 84. На няколко пъти тя опита да се примири, да намери извинение за мъжа си. К. Петканов, МЗК, 294. Той вървеше посред улицата със своята вечна мисъл за детето и с неизбежното извинение пред бога, пред хората и пред себе си. Ст. Чилингиров, ХНН, 42.
3. Думи, доводи, с които някой се оправдава за нещо. – А! Извинете, господин Пандиков! – Какво желаете? – Една грешка с къщата – каза градоначалникът смутен и след няколко нови извинения за обезпокояването, оттегли се позорно. Ив. Вазов, Съч. IX, 163. Внезапно Юлия забеляза, че Тороманов излезе от кооперацията. Разтревожена да не го пропусне, тя измънка някакво извинение пред Живка и без да обръща внимание на учудения ѝ поглед, бързо се спусна след него. П. Вежинов, СО, 70–71. – Не ща да чуя за никакви причини, извинения и пр. Сита съм на туй. Парите си искам, това е. Й. Йовков, ОЧ, 80.