ИЗВИНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извиня̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Разбирам причините, поради които някой е извършил нещо нередно и не го обвинявам; прощавам. Тя знаеше, че за нея ще бъдат всичките сърца, които като нея са любили и страдали, ще я разберат и ще я извинят. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 141. И неусетно някак почна да го извинява и дори да го оправдава. Т. Влайков, Съч. III, 309.
2. Оправдавам някого за постъпката му. – Най-напред трябва да ви кажа, че гостите ми не бяха госпожици, а госпожи. Това донейде ви извинява. Й. Йовков, ЧКГ, 188–189. Зачести по кръчмите. Младата му жена въздишаше, плачеше. Тя смяташе себе си за виновница и го извиняваше винаги с едно и също: – Къща без деца – огън да я гори! К. Петканов, ОБ, 156. И нейна задача в живота станаха децата. За тях тя искаше всичко, с тях тя извиняваше всяка своя прищявка. Ст. Чилингиров, РК, 24–25. – Бунтовете ги правят луди глави, за това и лудости стават – извини Боримечката постъпката на другарите си. Ив. Вазов, Съч. XXV, 200.
3. Обяснявам на някого или го помолвам да разбере причините, поради които някой е извършил нещо нередно. – Направи се на болен тук, и аз ще ида да те извиня пред бея. Ив. Вазов, Съч. XII, 143. – Кой е кметът? – Няма го... излезе... Мръднал е по работа нанякъде – извини го предпазливо секретарят. Г. Караславов, Избр. съч. I, 394.
4. В пов. а) За израз на молба да се получи извинение; прощавай, прощавайте. – Извинете, господин докторе, че ви безпокоя, но аз само за няколко минути дойдох. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 108. – Извинете, господине – казвам му аз със смирено учудване, – аз нямам удоволствието да ви познавам. Ал. Константинов, БГ, 11. – Като дойде до черпня – извинявай, казва, друг път ще се съберем по-задълго. Св. Минков, РТК, 134–135. – Извинявайте, че се увлякох, господа. Елин Пелин, Съч. IV, 229. б) За израз на учтиво несъгласие. Слушах, слушах, па като ми кипна келя. Може да са богати, културни, ама тия тънки сметки – да извиняваш! Не са ми по сърце! Др. Асенов, СВ, 79. – Падат ни се по пет крони, а той дума: три! Да ме извини, моите очи не ме лъжат! Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 28. – Вземи цялата меджидия, да купиш нещо за децата. Браздите по челото на майстора станаха по-дълбоки, веждите му се съединиха, бухнаха. – Извинявай, господин Поленаков, но зааде пари не вземам. Д. Спространов, С, 69. извинявам се, извиня се I. Страд. от извинявам в 1 и 2 знач. Можеше и туй да се извини, ще речете вий, с бързината на тръгването му. Ал. Константинов, БГ, 21. II. Възвр. от извинявам във 2 знач. – И казват някои, че у нас нямало крайна сиромашия: навярно това се казва, за да се извиним, задето няма и милосърдие – забеляза Цанко. Ив. Вазов, Съч. VII, 118.
ИЗВИНЯ̀ВАМ СЕ несв.; извиня̀ се св., непрех. Искам извинение, моля за извинение. Госпожа Лозева се извини, като казваше, че човек всякога може да сбърка. Й. Йовков, ПК, 120. От дете не обичам да се извинявам, когато се чувствувам права. Ст. Христозова, ДТСВ, 8. Държа да ви се извиня по-скоро за една моя постъпка, която вие навярно сте счели за невежливост. Ив. Вазов, ПЕМ, 23. Той нарочно остана след работното време, та при сгоден случай да се извини на управителя за вчерашното си грубо държание. Д. Ангелов, ЖС, 497. – Всъщност аз реших да набера тия череши за него... Много се извинявам, но ми се иска да го посрещнем с нещо. К. Калчев, ПИЖ, 149–150. Съжалявайки за мигновеното си злорадство, което го разсея, секретарят прочете стенограмата. Борис му посочи сухо две грешки. – Извинявам се!... Простете!... – жалко измънка секретарят. Д. Димов, Т, 122. – Даже не козируваш. – Извинявам се... Л. Стоянов, X, 153.