ЍЗВИР прил. неизм. Нар.-поет. За вода – който извира; изворен, извиращ. Ка ке пойдеш вο гората, / тама има извир вода, / извир вода, се студена. Нар. пес., СбБрМ, 433. Извир вода извираше, / малка мома на водона. Нар. пес., СбВСт, 190.
