ИЗВЍРАМ1, -аш, несв.; извря̀ и (диал.) изврà, -ѝш, мин. св. извря̀х, прич. мин. св. деят. извря̀л, -а, -о, мн. изврèли, св., непрех. 1. За вода, течност – изпарявам се чрез врене. Неда и Костадиница не мигнаха цяла нощ. – Сипи пак вода в котела. Пак извря. Виж и огъня. Д. Талев, ПК, 788. Бунзеновата горелка с тихо съскане обвиваше облото дъно на една колба в синкави пламъци. А в прозрачния съд извираха огнени изпарения. К, 1967, кн. 7, 5.
2. За ястие – при врене загубвам част от водата си и ставам гъст. – Ама слушай, ще гледаш да не му изври чорбата. Хубаво му е, когато е чорбалатичък гювечът. Ст. Чилингиров, ХНН, 13. – Хайде, Горане, че бобът ще изври. Д. Кисьов, Щ, 27.
◊ Няма да изври вода. Разг. Нищо лошо няма да стане, да се случи (обикн. за изразяване на недоволство, че се изисква да се свърши много бързо някаква работа, без това да е наложително). Стига си бързал, няма да изври вода, докато стигнем.
ИЗВЍРАМ2, -аш, несв.; извря̀ и (диал.) изврà, -ѝш, мин. св. извря̀х, прич. мин. св. деят. извря̀л, -а, -о, мн. изврèли, св., непрех. 1. Само несв. За вода или друга течност – изтичам, изливам се на тласъци от някакъв отвор; бликам. Един друг извор е забележителен по това, че горещата му вода извира из водата на една воденична вада. Ив. Вазов, Съч. XVI, 43. Обещаните цистерни не идват – те [бригадирите] откриват чешма с прекрасна планинска вода, която извира от корените на вековни буки. Г. Караславов, ПМ, 27. Ветрοв: – Там има един извор като лед. Хаджиев: – Извира под грамадните скали, откъдето вадим тия камъни. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 405. Като седнаха да вечерят, Лазар разказа каквото знаеше за газта. – От земята извира. Гъсто като катран. Д. Талев, ПК, 23. Отсреща, дето стръмно се извива / пътеката по скута на баира, / под сянката на тъмнолиста слива, / прохладно, тихо изворче извира. Π. Π. Славейков, Събр. съч. II, 9. l Обр. Едно бяло облаче издебна жътварите, изскочи откъм Балкана и тръгна по небето. След него взеха да извират друго, трето и до вечерта цялото небе се обложи от тежки, черни облаци. Ил. Волен, БХ, 115–116. Мъглите извират в долините. Вятър ги дига нагоре, нагоре, в просторите. Ламар, ПР, 10.
2. Само несв. С обст. поясн. за място. За река, поток, ручей и под. – водя началото си от някакво място; изтичам2. Животворящата и бъблива селска речица, която извира изпод големите каменни чуки над сами селото, от ден на ден почна да намалява и да съхне. Елин Пелин, Съч. I, 166. Види са Нишава, с нейните зелени брегове, които са извиват като зъмя, извира пак в Сърбия. Л. Каравелов, Съч. II, 152. Макар че Струма извира от самия център на Витоша и е, така да се каже, витошка река, около 2/3 от витошкото водно богатство се транспортира с помощта на цяла система от големи и малки потоци чрез Искъра. П. Делирадев, В, 115. „Там, в тия планини се аз родих, / де при Урбино Тибър стар извира.“ К. Величков, Ад (превод), 219.
3. Прен. За пот, кръв, сълзи – изтичам в голямо количество; бликам. Юрдан усещаше как изпод каскета му извира хладна пот, пари очите му и се стича по шията. И. Петров, ΜΒ, 144. Бащата си отдъхна и седна на пейката целият изпотен, макар че никога не се потеше; отде щеше да се вземе тая пот по сухото му лице, но сега извря, като че дълбоко в сърцето му гореше много буен огън. Ст. Даскалов, СД, 281. Лицето и ръцете ѝ бяха оцапани с кръв, която извираше някъде от главата. Елин Пелин, Съч. II, 146.
4. Прен. За светлина, тишина и под. – появявам се, излъчвам се в голямо количество отнякъде; бликам. Церски издебваше момент, когато не ги гледа баща ѝ, и погледът му потъваше в нейните очи. А от тях извираше някаква примамна, обещаваща, хипнотизираща светлина. Кр. Кръстев, К, 68. От ъглите на стаичката извираше здрач, жълтото одеяло върху леглото приличаше на огромен повехнал лист. Ем. Манов, БГ, 216. Алек стоеше на брега и усещаше земята под себе си като жива. Имаше топлина, която извираше от природата. П. Вежинов, СП, 59.
5. Прен. Само 3 л. ед. и мн. За хора, животни и под. – появяваме се, прииждаме непрекъснато по много, в голямо количество. В тоя час по средата на площада, под сенчестите дървета, се разминаваха тълпи млади хора. Те извираха от улица „Раковски“ и се вливаха пак там – празноскитащи и шумни. Ем. Манов, МПЛ, 229. Българи с шарени торби, стройни черкези, шумни цигани извираха от страничните сокаци. Ст. Дичев, ЗС I, 101. Особено дървениците, най-свирепите: тие като че извираха от тавана, валяха, едри и угоени като боб. З. Стоянов, ЗБВ III, 83.
5. Прен. За чувства, мисли, сили, дейност и под. – проявявам се с голяма сила; бликам. Бих искала и сега със всички творчески сили, които все още извират у мене, да служа на възхода на нашия народ. Е. Багряна, НК, 1963, бр. 19, 1. Щом втренчел очи в нея, проповедта му ставала учена, отрупвала се с цитати, в нея имало вече ония чувства, които извират от сърцето. Ат. Далчев и др., Избр. пр II (превод) [еа]. Може би невъздържаността на Гюргена извираше от силните ѝ чувства към него? Той искаше да повярва в това, но не успяваше и се тровеше от мъка. Ас. Христофоров, И [еа]. Отгде се беха взели тези сили у него, отгде извираше онзи мощен, ураганен глас? ЛГ, 1932, бр. 151 [еа].
6. Прен. Обикн. за думи – изливам се, лея се, възниквам без спиране. Обятията на Стояница, жадували толкова години за топлото тяло на дете, се разтваряха с нежност и покриваха с майчина топлота малката. Тя я люлееше тихо на ръце и из душата ѝ извираха ласкави, нежни, мили слова, които никога никому не бе казвала. Елин Пелин. Съч. II, 172. Въпросите извираха един след друг. Й. Стоянов, ПД, 68. Той се обръщаше към селяните, които стояха около него и повеждаха разговор все на същата тема, от която извираха охканията му и плачовете му. К. Величков, ПССъч. I, 24–25.
◊ Βкъщи вода ли извира. Разг. Подигр. Казва се на някого, който непрекъснато ходи, снове нагоре-надолу и не се спира вкъщи. Извира ми от крачолите. Разг. Ирон. Много съм богат, имотен. Извирам <направо> от сърцето на някого; <сякаш> извирам от самото сърце на някого. За думи, чувства, прояви – отличавам се с много голяма искреност, топлота, сърдечност; искрен съм, сърдечен съм. И със сълзи на очи, с една искреност, която извираше направо от сърцето му, той обеща на поп Стефан и се закле пред него, че вече няма да пие и ще се залови за работа. Й. Йовков, Ж 1945, 97. – Ами виждаш, че добрината им извира направо от сърцето, с нея са се родили. Д. Талев, ПК, 204. Изврял<о> из вировете. Диал. За човек – много способен, оригинален, изключителен. Като че <ли> извират от (из) земя<та>. Обикн. за хора, тълпа и под. – явяват се изведнъж един след друг в голямо количество, не престават да прииждат. А по улиците и тротоарите – народ, народ! Хората като че ли извираха от земята. Ал. Бабек, МЕ, 139. Народ – като че из земя извира. К. Христов, ЧБ, 105.