ИЗВИСЀНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Книж. Качество на извисен; възвисеност, приповдигнатост. Лицето му омекваше и изсветляваше от една вътрешна извисеност над грозното и дребнавото в житейските дела. Л. Дилов, ПШ, 55. Слабо би могло да бъде предчувствието, когато човек няма „сетива“ за него, не е достигнал извисеността, която може да приеме „реципрочно“ сигнала на предусещането, загатващ за бъдещето. Н. Антонов, ПДЖ [еа].