ИЗВИСЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извися̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Издигам, откроявам в пространството на голяма височина, високо над околната среда (ръст, част или части от него); възвисявам, въздигам, възвишавам, извишавам. От малкото прозорче се виждаше заснеженият глух площад пред метоха, а в дъното под устието като стена Балканът извисяваше в небесата своята грамада. Ст. Дичев, ЗС I, 89. Извисяваше снага един стар, клончест и много плодороден орех, който за нещастие беше поникнал точно на границата между единия и другия двор. К. Калчев, ПИЖ, 66. – Да речем, повел си люде да се поклонят на истината и правдата, там високо, на самия планински връх. Вие сте в подножието му, а той е извисил недосегаемо чело. М. Смилова, ДСВ, 148. Нивите наоколо се раззелениха и избуяха, двата бряста извисиха чак до небето кичестите си върхове. И. Петров, НЛ, 224. Видимостта намаля и под облаците и дъжда корабите извисяваха млечните силуети на стожери. Д. Добревски, БКН, 98.
2. В съчет. с глас. Като говоря или пея, издигам високо гласа си, правя да се чуе гласът ми по-високо от другите или от обикновено; извишавам. На изпроводяк прилепските майки – а най-много извисявала глас Константиновата – пеели така често пеената песен. Хр. Бръзицов. НЦ, 8. Дончо беше най-добрият песнопоец в отреда. Като извиси оня ми ти глас, чак върхарите на дърветата утихваха, за да го слушат. Й. Демирев и др., ОС, 7. Въстаниците зашумяха. Димитър извиси глас: – Тръгваме след десет минути! О. Бояджиев, П, 12–13.
3. Прен. Издигам нещо до по-висока степен или до по-висш етап на развитие; възвисявам. Екатерина Апостолова извиси изпълнението до значителна художественост, намерила своя връх в проникновено и брилянтно изпълнената колоратурна ария. БНТ, 1941, бр. 213–214, 6. Владиков [в драмата „Пожар“] подхваща съдби, които носят драмата на своето нерадостно социално положение. Но той не е успял да навлезе дълбоко в човешкия характер, да извиси този характер до едно художествено обобщение. ЛФ, 1958, бр. 48, 3. Нужни са ни художествени произведения, които да пресъздадат възлови моменти от историята на народа и държавата ни, да укрепват и извисяват чувството на национална гордост. r Истинското страдание пречиства човека и извисява душата му. Δ Нашите гимнастички извисиха художествената гимнастика до съвършенство. извисявам се, извися се страд.
ИЗВИСЯ̀ВАМ СЕ несв.; извися̀ се св., непрех. 1. Издигам се, откроявам се в пространството нависоко, над околната среда; възвисявам се, възвишавам се, извишавам се. Буйни нивя се люлеят, диплят се лозя, градини, гористи върхове се извисяват на възбог... Ст. Дичев, ЗС II, 140. Дворът се извиси пред очите им, огромен и студен. А. Христофоров, А, 197. От време на време се извисяваха нагоре и ракети, но много бързо изчезваха, като че ги гасеше дъжд. П. Славински, ПЩ, 366.
2. Прен. Откроявам се, изпъквам между другите с делата или качествата си. Кюстендилският край съумя да съхрани този необикновен човек и творец, който се извисява сред плеядата значителни художници от „Кюстендилската школа“. Е. Каранфилов, Б III, 95.
3. За глас – издигам се високо над други гласове или звукове; извишавам се. Навън стъпките не стихваха. Хората търсеха по двора, по бараките, по запустелия обор. Гласовете им ту глъхнеха, ту се извисяваха. М. Грубешлиева, ГР, 177. „Прас... Прас...“ – свистят палките по главите на работниците. – Другари – извисява се гласът на Пиер, – ето с какво техните господари заплащат нашите надници. Т. Генов, Избр. пр, 82. Към тъжния, протяжен вой на жената отвън се присъединиха други гласове. Те се сплитаха, гонеха се, извисяваха се, затихваха и пак избухваха с нова сила. Кл. Цачев, ГЗ, 120.
4. Прен. Обикн. с предл. до. Добивам по-възвишен характер. При всеки опит да заговори с някой артист за хумора, разговорът се извисяваше до въпросите за братството и любовта, за мира и качествата на българския народ. ВН, 1958, бр. 2095, 4.