ИЗВИСЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от извисявам и от извисявам се; извишаване. При едно извисяване на пътеката лесът се свърши. Ст. Дичев, ЗС I, 475. Ослепителни искри се рееха по прозорците на огромните небостъргачи. Те израстваха на хоризонта като някакви многооки чудовища, които сякаш му се заканваха със своето студено, надменно извисяване нагоре към задимения небосвод. Ал. Бабек, МЕ, 92. Той говореше ясно, със звучно извисяване и понижаване на гласа. Ст. Дичев, ЗС I, 280. Смятам, че би трябвало да споменем за книжовното дружество, което се създава в Браила, за да подпомогне духовното извисяване на българина. Ст. Дичев, ЗС II, 374–375.