ИЗВЍТОСТ, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само ед. Отвл. същ. от извит. Най-силно се извива долната яка около вратния мускул. Степента на тая извитост е в пряка зависимост от анатомическата структура на тялото. Т. Кръстев и др., ТГДО, 148.
2. Спец. Завой, извивка. В правите участъци дигите се разполагат на еднакво разстояние от бреговете на реката, а при извитости те се проектират по-близо до изпъкналия и по-далеч от вдлъбнатия бряг. Д. Велев, Μ II, 52.