ИЗВИША̀ВАМ, -аш, несв.; извишà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Извисявам (в 1 и 2 знач.). Листата на тополите, извишили върхове към синьото небе, леко блестяха. Сп. Кралевски, ВО, 143. Крепостта, която извишава кули и камбанарии в западния край на котловината, е византийска крепост. Й. Вълчев, СКН, 7. Дойдоха си момци от царска служба – ето че си дойде и Горчо. Хубавец гидия беше тоя и трепом потрепна Минка, като го видя, що ръст е извишил, що лице е отворил. Ц. Церковски, Съч. III, 85. Изведнаж нещо откъм реката изсвири, високо, ясно и проточено, като че човек свири... Па току извишава пак глас, заизвива и подкарва го на песен. Т. Влайков, Пр I, 199–200. Генерал Сирмаков се изтегли по средата на карето, извиши глас и започна да говори. Д. Ангелов, ЖС, 663. извишавам се, извиша се страд.
ИЗВИША̀ВАМ СЕ несв.; извишà се св., непрех. Извисявам се (в 1, 2 и 3 знач.). В теснината до самото дере се извишаваха няколко едри тополи, скупчени една до друга. Ст. Марков, ДБ, 416. Заоблените пухкави преспи, които се извишаваха чак до стряхата на къщата, станаха бакъреночервени. И. Петров, ЛСГ, 7. – Вървяхме така ние, докле слънцето се извиши на една копраля и запече. Ст. Загорчинов, ДП, 300. Данданата махна ръка. Аудиенцията беше свършена. Той онемя. А на следното утро славей пак сипна глас пред пещерата, извиши се чучулига, свирна кос. А. Страшимиров, Съч. V, 116. – Аз такава заповед не мога да дам! – извиши се разтрепераният от злоба глас на Буров. Ем. Станев, ИК I и II, 504.