ИЗВИШЀНОСТ, -ттà, мн. -и, ж. Остар. Книж. Издигнато място, възвишение. Тии са обитавали най-широкото и най-плодовитото пространство на горящи и земен погас и най-големите планински извишености. Г. С. Раковски, БС I, 205.
