ЍЗВЛЕК, мн. -ци, м. Спец. Продукт, добит чрез извличане от някаква суровина. Ако по-голямата част от веществото е разтворима във вода, а останалата – в киселина, препоръчително е водният извлек да се изследва отделно от киселия разтвор. Н. Пенчев и др., КАХ, 243. През 1814 г. Константин Кирхоф в Петроград успял да предизвика разпадане на скорбялата до малтоза с помощта на ензимен извлек, добит от покълнали ечемичени семена. Б. Койчев, Б, 7. [Рецептата за] мока ликьорен сироп е: 0,5 кг кафени зърна се смилат много ситно и извличат с два литра вряща вода и всичкото се прецежда през кърпа. Този извлек се сварява с 10 кг захар на захарен сироп. А. Генадиев и др., ТЗ, 108. Ако залеем свежи зелени листа с алкохол, след известно време листата ще се обезцветят, а алкохолът ще позеленее. Такъв алкохолен извлек от зелени листа получили в 1819 год. френските химици Пелетие и Кавенту. Ст. Драганов, ФБР, 38.