ИЗВÒДНИК, мн. -ци, м. Диал. Мъж, който е изпратен в дома на момата от страна на момъка да уговаря годеж; годежар, годеник, главежник, сватовник, сгледник, изгледник, огледник, сват. Булгура мелят вечерта в присътствието на свекъра и изводника. МПр, 1927, бр. 1 [еа].