ИЗВÒДЯ1, -иш, несв. (остар. и диал.); изведà, -èш, мин. св. извèдох, прич. мин. св. деят. извèл, св., прех. Извеждам; извождам. Лицето, което ще да ся постриже [за монах], еклисиархът като го води в черкова, заповяда да му направи метаний (поклон) пред дверите, .. тогава го изводи в паперта, съблича му дрехите, облича го във власяница. З. Петров и др., ЧБ (превод), 161. Мислиле са, че сичките части на нашето тяло са хранят от кръвта; а като са основавале на това, тие изводиле заключение, че човекът е длъжен да употреблява именно такава храна, която съдържа в себе си сичките елементи на кръвта. Знан., 1875, бр. 13, 199. изводя се, изведа се страд.
ИЗВÒДЯ2. Вж. извождам.