ИЗВÒЗВАМ, -аш, несв.; извòзя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Прекарвам, пренасям с превозно средство някакъв товар; превозвам. – Вие, жените, събирайте камъните накуп, а ние ще ги носим. Става ли? Пък като навлезем по-навътре, Евтим ще ги извозва с колата. А. Гуляшки, СВ, 323. Като заяви на селянката, че ще извози снопите в града и там ще ги вършее, Костадин обеща да намине пак и обърна коня назад. Ем. Станев, ИК I и II, 162. – А сега си представете, че товаренето и разтоварването на всеки вагон се ускори с един час. Това значи всеки ден да извозваме стотици тонове товар повече. М. Марчевски, П, 134. Всички напрегнаха мишци, размахваха кирки и лопати, товареха и изпращаха вагонетка след вагонетка на повърхността. Нищо друго не ги интересуваше, освен това – да изкопаят и да извозят колкото се може повече въглища. Ив. Мартинов, М, 123. // Разг. Откарвам някого с превозно средство. – Ще ме извозите ли до центъра?
2. Прен. Жарг. Излъгвам, заблуждавам някого за нещо; минавам, прекарвам1. – После един ме извози… един приятел… – Един мошеник – вмъкна жената с израз на твърдост. Н. Попова, ТД (превод) [еа]. Разбра ли, че един от „Елпром“ те извози. Губиш следобеда. Й. Вълчев, НП [еа]. извозвам се, извозя се страд. Снощи ръководителят на транспорта беше казал, че днес ще се извозват материали от пристанището. Ст. Марков, ДБ, 376.