ИЗВОЗВА̀Ч м. Работник, който се занимава с извозване на стоки. За да се реализират тези увеличени и даже преувеличени планове по дърводобива, са необходими секачи, извозвачи и главнопътища, по които да се извозят дървените материали. Н. Хайтов, П, 116.


Източник: Речник на българския език (онлайн)