ИЗВОЛНЀНИЕ, мн. -ия, ср. Простонар. Уволнение; изволняване. Изволнението му никак не ми харесва. Може да се раздрънка и ето ти беля. Ив. Хаджимарчев, ОК [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)