ИЗВОЛНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извòлня̀, извòлнѝш, мин. св. извòлнѝх, св., прех. Простонар. Уволнявам. Момъкът хапна с нас и излезе да търси асистента от татковото село. Върна се чак надвечер и каза: – Него го изволнили. Ами сега! П. Незнакомов, СНП, 39. И като помълча, добави: – Отивайте сега и се включвайте в стопанската работа през свободното време, че инак ще ви изволня до един! Ст. Даскалов, СЛ, 136. изволнявам се, изволня се страд. – Думат из селото – чух го да шъпне, – дека са те изволнили от университето. Вярно ли е? Ас. Христофоров, М [еа].
ИЗВОЛНЯ̀ВАМ СЕ несв.; извòлня̀ се св., непрех. Простонар. Обикн. за войник – уволнявам се, свършвам военната си служба. Дойде време, той се изволни, прибра се вкъщи. П. Воденичаров и др., ИЧВП [еа]. Кога се изволних, веднага – право на ливагето. Н. Анастасов, СШ [еа].