ИЗВОЛЯ̀ВАМ, -аш, несв.; изволя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Книж. Със следв. изреч. със съюз да. 1. Благоволявам. Никой не изволява да подаде нечто на оний просек, който, ако би щял, можал би да не проси. С. Радулов, НД (превод), 36. И сега пак други любородни лица в Ибраила изволиха да спомянат нашето училище в Карлово и да пожрътвоват по някое количество. ДВ, 1857, бр. 328, 123. Сега само, като изволите да сте спомоществователи, требе да запишете имената си и да ги изпратите в Цариград на Г. Люб. СбПер. п Ι, 31. Господин Данаил Кирчович от Турно Северин проводи до абаджийския еснаф в Пловдив един препис от завещание, с което господство Ви сте изволили да разположите недвижимия си имот за образованието на нашия народ. АНГ I, 19.
2. Позволявам. Скоро след това и Кортес тури търпението на Монтезума в голямо изкушение, като му представи, че ако изволява само да положат християнския кръст всред храма и ще да види как идолите ще да нападат долу. П. Кисимов, ОА II (превод), 98. Изволите да ви заведа на одъра, догде ся уталожи тази жалост. П. Тодоров, МГ (превод), 11. изволявам се, изволя се страд.