ЍЗВОРСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Изворен; изворов. Най-харна вода за пиене е изворска вода (особено ако извира из гранитни камъни). Лет., 1874, 74. Според състава си водата бива съвсем различна. В нейния състав влязва множество други вещества, според мястото, отдето тече, и според каквато е тя: течна, застояла, морска или изворска. С. Бобчев, Ч, 1874, бр. 2, 50. Изворската вода бива толкова топла, колкото е топло у земята на оная глъбочина, дето тя най-много время тече. Й. Груев, Лет., 1873, 65.