ЍЗВОРЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от извор (в 1 знач.). Три момчета, овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно изворче, което едвам цъцреше, затрупано от попадали сухи листи, съчки и буренак. Елин Пелин, ПР, 11. От бързане да не пропуснеш влака, забравил си да вземеш манерката си за вода. А никакво чучурче, никакво изворче по цялото течение на реката. Д. Калфов, Избр. разк., 216. Малко поточе прекосяваше пътечката. До него, между корените на два големи бука, имаше изворче. П. Проданов, С, 126.