ИЗВОЮ̀ВАМ, -аш, несв. и св., прех. 1. Придобивам, спечелвам нещо с борба, с воюване. Изложи [Ботев] надълго и нашироко печалното положение на един поробен и съседен народ; големите усилия и жертви на синовете му, за да извоюват свободата си. Ив. Вазов, Съч. VI, 91. Каравелов всякога е говорил и писал, че народът трябва да се надява само на себе си и че само онзи народ, който сам извоюва свободата си, е достоен за нея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 17.
2. Придобивам нещо с много усилия, с труд, с борба, умение. Този скромен амбулантен книжар, със своето нескривано, решително презрение към подлите и страхливи палачи, беше си извоювал правото да казва публично онова, което беше на сърцето и на душата му. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 256. „Аз трябва да живея живота, който сама си създадох, това дължа на себе си, татко“ – обръща се Магда към баща си. Тя е извоювала свободата си чрез труд и страдание. Ст. Грудев, ББ, 59. Гърците бяха извоювали на олимпиадата само един-единствен бронзов медал, макар там спортните традиции да са много по-стари, отколкото у нас. П. Вежинов, ДМ, 74. Избран за депутат, Белинов в Народното събрание съумя със своя силен ум, желязна логика и твърда воля да си извоюва такова положение, щото, когато той говореше, всичките партии го слушаха. Бълг., 1902, бр. 449, 1. извоювам се страд. Народните усилия според него [Левски] трябва така да се насочат, щото с един труд, с едни и същи жертви, да се извоюва едновременно с политическото и социалното освобождение. Ив. Унджиев, ВЛ, 136. Хубаво нещо е мирът, но трябва да се извоюва, а след това да се запази. П. Вежинов, ЗЧР, 207.