ИЗВОЮ̀ВАНЕ, мн. няма, ср. Отгл. същ. от извоювам и от извоювам се. Движението, което приготви народа да се устреми към извоюването на политическата свобода със същата жаркост и самоотвержение, с които беше ратувал за духовното си освобождение, беше в самото си начало. К. Величков, ПССъч. VIII, 6.