ИЗВРАТЀН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от извратя като прил. 1. За човек – при който се наблюдава противоестествено отклонение от нормалната физиология и нравственост. Жена му е наистина млада, хубава брюнетка, но не му ли е вярна тя и в какво е виновна тя, загдето понякога я поглеждат някои покварени и извратени мъже. Д. Калфов, Избр. разк., 174. Полово извратен мъж.
2. За чувство, въображение и под. – който е присъщ на човек, отклонил се от нормалната нравственост; покварен. Месеци наред тя [Емилия] живее в лапите на гърбавия изрод, разкъсвана от тъмния бяс на най-извратените наслади. Св. Минков, ДА, 67. Той я обичаше с горчива, саркастична и извратена любов, защото тялото ѝ бе прекрасно, а духът – фин и покварен. Д. Димов, ОД, 83. Тука се касае не за страсти, а за някакво изуродвано подобие на страсти, които говорят за извратени чувства, за умствено разслабление и нравствена похаба. К. Величков, ППСъч. VIII, 144.
3. Който се характеризира с отклонение от нормалната нравственост; покварен. На каквато и тема да я заговорех, тя веднага придаваше на тази тема грубо и пошло, извратено и нелепо тълкуване. Хр. Кънев и др., ДЕБХ (превод) [еа]. Повечето от тях били хора с компрометирано минало, нечестни хора с извратени понятия относително доброто и нравственото. ИС, 1906, кн. 1 [еа].