ИЗВРАТЀНО нареч. 1. По извратен начин, с извратеност; перверзно. В своя малък и откъснат свят тя се беше отдала на вълнението, което изпитваше от Борис. Тя преживяваше това вълнение посвоему, без външни прояви, наслаждавайки се някак извратено от него. Д. Димов, Т I, 109.

2. Преиначено, изопачено. Тоя очерк бе извратено проумян от заинтересувани хора и предизвика цял обществен скандал. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 144.


Източник: Речник на българския език (онлайн)