ИЗВРАТЛЍВОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Остар. Извъртане, шикалкавене, усукване. Да спасят страната не могли нито бюрократичният гений на Диоклециан, нито политическата извратливост на Константин. М. Асадуров, ЕБЗ (превод) [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)