ИЗВРАТЯ̀ВАМ, -аш, несв. (остар.); извратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Извращавам. Предавали на своите ученици учението в този изопачен вид, а последните пък го извратявали още повече, като забравяли много неща, други прибавяли от себе си понекога нарочно, а най-често безсъзнателно. Възр., 1908, кн. 5 [еа]. Уви! И сега, в този момент, когато правдата тържествуваше заедно със свободата, намират се хора да извратяват фактите. Плов., 1903, бр. 1224 [еа]. Бивали пращани лъжеучители сред народа, които са извратявали смисъла на новите учения. Пл, 1924, кн. 2 [еа]. За него било грубо и фалшиво произведение, което немало нищо общо с изкуството, а само извратявало вкусовете на хората и техното понятие за изкуството. ЛГ, 1933, бр. 183 [еа]. извратявам се, извратя се страд.