ИЗВРАТЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Отгл. същ. от извратявам и от извратявам се; извращаване. Виновникът на подобно извратяване на Шекспира бил известният режисьор, който еднъж бил вече приспособил този принцип и към „Хамлета“. ЛН, 1928, бр. 31 [еа].
