ИЗВРАЩА̀ВАМ, -аш, несв.; извратя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Правя някого да стане извратен, покварен; развращавам. Обвини учителя на сина си от втори клас, че извращава децата, като им показва илюстрациите към книгата, които всеки християнин би потвърдил, че са мръсни и пълни с фалически символи. М. Ракъджиева, ВСВГ (превод) [еа].
2. Лъжливо, крайно неточно обяснявам, представям нещо; изопачавам. Не желая да слугувам на утопии, защото не ми харесва да извращавам действителността! Ас. Златаров, Избр. съч. III, 291. Тия господа сигурно мислят, че една обикновена мисъл, изказана на човешки език, не е изящна, че трябва да я извратят против духа на езика, за да изглежда поетическа. Ив. Вазов, ПМЧ, 64. Тоя болен за шпионство човек извращава смисъла на сяка буква от закона. З. Стоянов, П [еа]. извращавам се, извратя се страд. Няма нищо по-жестоко и по-несправедливо от тази ярост на русофилите срещу княз Александра. Най-демократичните жестове се извращаваха, най-невинните му думи се представляваха като кръвна обида спрямо българския народ. С. Радев, ССБ І, 774.