ИЗВРЕЩЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от изврещявам и от изврещявам се. Едно проблясване на ножа, едно изврещяване на животното и топлата кръв избликна от гърлото му. Н. Петрова, МД (превод) [еа].
