ИЗВРЪТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Рядко. Който е много подвижен, който умее да се извива, извърта. – Радомир хвърли [копието] по-далеч от мене, той е по-силен в ръцете, признавам, може и мечка да удуши. Ала на борба не му отстъпвам – пò съм пъргав и изврътлив от него. А. Дончев, СВС, 100.
2. Прен. Който умее да се променя, да се извърта, да се приспособява според условията. Нощта превали, а малкият [Калитко] още се бавеше. Горица се безпокоеше. Той бе хитър, изврътлив, но при неговите внезапни пориви на неустрашимост всеки миг можеше да постъпи лекомислено и да попадне в клопката. Ив. Хаджимарчев, ОК, 394. Ядът не му минаваше, защото чувстваше, че тоя изврътлив паша нито може, нито иска да го разбере. Д. Кирков, Х [еа].
3. Прен. Който се характеризира с извъртане, шикалкавене, променливост. След като получавали такива изврътливи отговори, папските легати най-сетне решили да се опитат още веднъж да предложат тия въпроси на обсъждане от събора, като се надевали да получат по-определени решения. В. Златарски, ИБД 1970 [еа]. – Не може и по старите изврътливи начини да се урежда въпросът всеки петнадесет дни или всеки месец... Св. Бъчварова, ЗП II, 92.