ИЗВРЪ̀ЩАМ, -аш, несв.; извъ̀рна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. извъ̀рнат, св., прех. 1. Обръщам нещо или някого в посока, различна от първоначалната или от нормалното положение; извивам1, извъртам, извъртявам1. – Не ти разбирам – рече той [Геньо] усмихнат леко. Глухонемият го хвана за рамото, извърна го и посочи към Змиин дол, дето се мяркаше покривът на параклиса „Свети Пантелей“. Г. Караславов, СИ, 22. Забравен, Дако пусна детето, улови бързо Николина с две ръце за главата, извърна я и жадно впи устни в устните ѝ. Г. Райчев, ЗК, 45. – Ти за грабене недей да приказваш, че ще ме разсърдиш! Чуваш ли? – викна той, като го хвана за джубето и го извърна към себе си. Ст. Дичев, ЗС I, 473. Ради извърна каскета си назад, закопча широкото бащино палто, с което се беше облякъл. Ст. Мокрев, ЗИ, 249.
2. Обръщам обикн. част от тялото си (ръка. крак, глава и др.) на една или друга страна; извивам1, извъртам, извъртявам1. Когато седнаха да обядват, децата на кожухаря Димитър Михайлов с голямо нетърпение извръщаха глави и поглеждаха към баницата, която Георги беше положил високо на полицата. А. Каралийчев, ТР, 26. Той [Левски] извръщаше и криеше лицето си от минувачите, които се спираха на близката чешма. Ст. Дичев, ЗС II, 299. По окопа беше тихо, въстаниците бяха налягали по насипа, други стояха прави и никой не се сещаше за оръжието си и все по-често някои извръщаха глави назад, накъм селото. Д. Талев, И, 567. После тури птицата на левия си лакът и бутна коня си полека напред. От време на време султанът извръщаше лакътя си и поглеждаше сокола. Й. Йовков, СЛ, 35. // В съчет. с очи, поглед. Насочвам, устремявам към определен обект; извивам1, извъртам, извъртявам1. Тук-там се червенееха първите череши. Гладната дружина извръщаше очи нататък, но Савата не ги оставяше да зяпат. СбХ, 81. Панайотка и лелите ѝ пристъпяха из улицата и отиваха някъде, като се оставяха всички срещнали да извръщат погледи към тях и да гледат. Д. Немиров, Б, 22. Ей го насреща му и дядо Лозо Сегмалджията, осемдесет и толкова годишен старец, позапре се, размаха рунтав калпак, па като отмине бай Анто, Сегмалджията извръща дълго поглед след него и се чуди. Кр. Григоров, Н, 92–93. Когато влязох, всички извърнаха към мен очи и ме загледаха питащо. П. Славински, ПЩ, 88.
3. Променям положението на предмет (джоб, чорап и под.) така, че вътрешната му страна, опакото да дойде отвън; обръщам. Почна да рови в джобовете си, извърна ги, после забърка в джоба на жилетката си. Измъкна някакъв лист и се обърна към Боян. М. Грубешлиева, ΠИУ, 186. – Дай сега в чорапите! Тя запретна поли, извърна горнището на чорапите си. Пак нищо! М. Грубешлиева, ПП, 58.
4. Променям посоката на движение на превозно средство, животно и под.; обръщам, връщам, завивам1, завъртявам2, извъртявам1. Пантелей извърна коня си, пришпори го и като подгонен от вълци се понесе към белите къщици на селото. А. Гуляшки, СВ, 11. Хаджи Гъчо изпули очи, за да отговори нещо, но внезапно извърна коня си, дупча го по корема и фукна като куршум. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 15. Извърна лодката към брега. // Непрех. Променям посоката си на движение; завивам, завъртявам2, извъртявам1, обръщам, връщам. И витото хоро, подобно горско върше, / от вихри веяно, далеч разгърне ред, / извърне, свий, извий и полети напред. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 89.
5. Диал. Преобръщам, катурвам. Корема на ладията се удари в подводна канара, която едвам я не извърна. Ив. Вазов, Съч. XVI, 181. Опита се [Велика] да подкара ралото. Сега палешникът извърна ралото на другата страна и тя политна, удари коляното си в ралицата. К. Петканов, МЗК, 112–113. извръщам се, извърна се страд.
ИЗВРЪ̀ЩАМ СЕ несв.; извъ̀рна се св., непрех. 1. Обръщам се в някаква посока; извивам се, извъртявам се, завъртявам се. Всички с нетърпение се извръщахме към вратата, колчем тя се бутне от някого. Ив. Вазов, Съч. VIII, 136. – Ще го потърсим на полето! – тръгнаха си гостите и чак до портата все се извръщаха, гледаха спретнатата къща с виещи се лози. Ст. Даскалов, ЕС, 137. Беше [бабичката] глуха – все слагаше длан на ухото си и се извръщаше към дядото. Г. Караславов, СИ, 56. Човекът отправя към нея дълъг мълчалив поглед, обръща се бавно и отново изчезва към кухнята. Жената цяла се извръща, гледа го с яд, докато излезе. К. Константинов, СЧЗ, 101. Хората, които познаваше от години, не бяха вече същите: недоверчиви, изплашени, бягащи очи, глави, които се извръщат, за да не срещнат погледа му. Ем. Манов, БГ, 18. По недели [Попов] се луташе на лов или по безпътства, а по недели прекарваше затворнишки; разтреперан се запътваше да иде поне да я погледне в лице, но срещнеше ли я, извръщаше се блед и зъл. А. Страшимиров, Съч. I, 82.
2. За очи – заемам положение, при което се вижда само непрозрачната обвивка, бялото на очната ябълка (обикн. при прилошаване, несвяст и под.); обръщам се, извъртявам се, извъртам се. Чичото внезапно стана прав и се хвана за сърцето: – Капките, капките... – сочеше той някъде към пианото. Очите му се извръщаха. М. Грубешлиева, ПИУ, 234. Очичките на Етелка вече се извръщаха нагоре и като че всеки миг, всеки миг тя можеше да престане да диша. П. Славински, ПЩ, 313. Той я намерил, че се простряла на земята, очите ѝ се извърнали. К. Величков, Н, 1884, кн. 5–6, 411.
3. Индив. Отчуждавам се, преставам да се интересувам от някого или от нещо. Не го свъртя во къщи веч съвсем, / и работата, подновена пак, / като обувка скъсана подритна / и се извърна той в несвяст от нея. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 158.
4. Диал. Умирам. – Кога щеш, бре синко, кажем, да ми доведеш отмена вкъщи? Τѐ, утре да се извърнем, а оно нема, дума се, и петелка кой да ти пришие на ризата, та остави всичко друго! М. Георгиев, Избр. разк., 132. – Ба, нямало гладна умирачка? Женурята думат, че още едно дете на Ильо преселника се извърнало. М. Смилова, ДСВ, 221.
5. Диал. С хитрост и сладкодумство избягвам да направя нещо (Н. Геров, РБЯ).
6. Остар. Превръщам се. Всяко добро ся извръща във веселба и всяко зло в болеж. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 126.
◊ Извръщам / извърна колата. Разг. Започвам да говоря или действам по съвсем друг начин, обикн. противоположен на досегашния. Извръщам / извърна петалата на някого. Обикн. в св. Диал. Надвивам, побеждавам някого. Извръщат ми се / извърнат ми се червата. Разг. Повръщам много. – Отлично. Ще помоля Георгиос да ме вземе. – Не ви съветвам – каза Илко. – Прогнозата не е добра, ще ви се извърнат червата. – Няма да ви преча – усмихна се Филип. – И от морска болест не страдам. Ем. Манов, БГ, 67.