ИЗВЪН-. Първа съставна част на сложни прилагателни със значение: 1. Който се намира или извършва зад пределите на нещо, напр. извънземен, извънградски и др.
2. Който не е свързан, не е включен в нещо, напр.: извънпартиен, извънпланов и др.
3. Който превишава определена мярка; свръх, напр.: извънгабаритен, извънмерен, извъннормен.