ИЗВЪ̀НВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Който е извън времето, който не е отнесен към определено време. Той [авторът] създава условен, паралелен свят на съновидението, притчата и пророчеството, на извънвременната културна памет, която не просто работи с митологическия репертоар на южните славяни, а възпроизвежда по един модерен начин митологичното, баладично светоусещане. Б. Пенчев, ТК [еа]. Не, г. П. иска да се издигне на сцената палата на дожите от карарски мрамор, да се прокопаят канали и да се пуснат гондоли, за да не бъде декорът „извънвременен“. Злат., 1941, кн. 5 [еа].