ИЗВЪ̀НГРА̀ДСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира извън чертите на града. Тръгваме за старинното и романтично градче Прахопол, като с пристигането си се установяваме на извънградски плаж. Тарас, СГ, 165. Ние с Лина почувствувахме неудържимо влечение към градските и извънградските ливади. Ем. Манов, ПУ, 104. Единият файтон принадлежеше на милионера Стефан Стефанов, който имаше към източния извънградски булевард кокетна вила. Д. Казасов, ВП, 68. Извънградска зона.