ИЗВЪ̀НЕСТЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Книж. Свръхествествен. За да има епопеята нещо чудовно, трябва човеците в предприятията си да се ръководят от някое божество или от някое извънестествено същество. Д. Войников, РС, 185. Тогавашните врачове посредством науките правеха чудеса пред хората, които светът мислеше за извънествествени работи и ги наричаше магия. Ч, 1871, бр. 21, 641.