ИЗВЪ̀НЛИМЍТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Иконом. Който е извън лимита, не е включен в лимита. Строителната програма по направата на улици и зелени площи с лимитни и извънлимитни средства и със средствата по самооблагането е изпълнена. ВН, 1960, бр. 2672, 2. Извънлимитни капиталовложения.


Източник: Речник на българския език (онлайн)