ИЗВЪНМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Книж. Който е извън мярата, повече от определения и допустим размер, повече от допустимата граница, степен; прекомерен. Жестокостите в Българско били извънмерни: в Перущица триста и тридесет къщи изпепелени, две хиляди и двеста души загинали. Над сто селища между Пловдив и Татар Пазарджик изгорели като борина. Хр. Бръзицов, НЦ, 186. Тъй онзи, който се дави, прави извънмерни усилия, за да се избави, и като види, че не му остават сили, отпуща се на произвола на вълните. К. Величков, Н, 1884, кн. 11, 924. Не ся предавай на безумни и извънмерни веселения, нито оставяй сърцето си да гние в черна жалост. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 9. Извънмерна строгост. Извънмерен фанатизъм. Извънмерна сила. Извънмерна гордост. Извънмерно търпение. Извънмерно трудолюбие.