ИЗВЪ̀НОБЩЀСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който се намира извън обществото, който не е свързан с обществото. Повече от тези общи трапези или „дълги софри“ се слагаха във връзка с религиозни празници и обреди, което лесно може да ни подведе да мислим, че те са чисто религиозни прояви в смисъл: прояви на някакво извънобществено религиозно съзнание. Ив. Хаджийски, БДНН I, 38.