ИЗВЪ̀НПАРЛАМЕНТА̀РЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. Полит. 1. Който се осъществява, извършва извън парламента. Нужно е по-скоро един нов закон, който да направи, щото повишаванията да не зависят вече от министъра, нито от парламентарни или извънпарламентарни интриги. Изв., 1906, бр. 49 [еа]. Тези партии, които взеха с извънпарламентарни средства властта, днес съвсем не разчитат на парламентарни средства за нейното задържане. Δ Извънпарламентарни форми на борба.
2. Който не е представен в парламента. Извънпарламентарни партии.