ИЗВЪ̀НПАРТЍЕН, -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. Който не е свързан с някаква партия. – В коя партия ме каните?Засега не е много важно, господин Джупунов, защото всички партии се обединиха в Конституционния блок. А има една друга, извънпартийна формация, наречена „Народен сговор“. Ем. Станев, ИК I и II, 36.


Източник: Речник на българския език (онлайн)