ИЗВЪ̀НСЕМЀЕН, -ѐйна, -ѐйно, мн. -ѐйни, прил. Който е извън семейството. Получените резултати показват една вече забележима тенденция към изоставане при децата, отглеждани в извънсемейна среда, тъй като там отсъстват напълно или са крайно оскъдни образците за социално поведение. СХ, 2015, бр. 1 [еа]. Извънсемейни отношения.