ИЗВЪ̀НСЛУЖЀБНО. Нареч. от извънслужебен. Колкото и да бе ангажиран служебно и извънслужебно, грижата за курортното строителство беше за него грижа номер едно. Р. Михайлов, ПН, 76.


Източник: Речник на българския език (онлайн)