ИЗВЪ̀НСТÒЛИЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Обикн. за театър, опера – който се намира извън столицата. С неговото [на Н. О. Масалитинов] режисьорско творчество са свързани едни от най-значителните художествени постижения и на Народния театър, и на много извънстолични театри. ВН, 1960, бр. 2644, 4. Истинско събитие в театралния живот през изтеклия сезон бе провеждането на прегледа на извънстоличните театри. Серд., 1952, бр. 1–2 [еа].
2. Който се осъществява извън столицата, който е характерен за другите селища, извън столицата. Извънстоличният артистичен живот с малки изключения продължава да е „terra incognita“. Култ., 1998, бр. 1 [еа]. Задължителните екземпляри от столичните вестници се депозират в деня на отпечатването им, а от извънстоличните – в тридневен срок. ДВ, 2000, бр. 108 [еа].