ИЗВЪ̀НСЪДЀБЕН, -бна, -бно, мн. -бни, прил. Който се осъществява без дело в съда. Миналата седмица съдията по делото отхвърли постигнатото извънсъдебно споразумение. Банк., 2009, бр. 38 [еа]. Банката не пристъпва директно към изземване на имуществото. Това е крайната мярка, преди това клиентът и банката се договарят по извънсъдебен ред например да разсрочат заема. Кап., 2005, бр. 36 [еа].