ИЗВЪ̀НСЪРДЀЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до другите телесни органи извън сърцето, който не е свързан със сърцето. При вземане на нитроглицерин [под езика] болката бързо намалява или преминава. Ако не премине, това означава, че тя е предизвикана от органични поражения на коронарните съдове или че има извънсърдечен произход. М. Василев и др., ВБ, 218. Извънсърдечно естество на болката. Извънсърдечни заболявания.