ИЗВЪ̀НТЕЛЀСЕН, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Биол. Който става извън тялото на човек или животно. С долните челюсти паякът разрязва хитиновата обвивка на насекомото и излива смилателен сок, който втечнява меките части и започва да ги смила (извънтелесно смилане). Зоол. VII кл, 44. Овладени бяха методите на хирургически вмешателства с помощта на апарата за извънтелесно кръвообръщение. ВН, 1965, бр. 4307, 1.