ИЗВЪОРЪЖА̀ВАМ, -аш, несв.; извъоръжà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Разг. Въоръжавам мнозина или всички напълно. Извъоръжавам народа за буна. Ст. Младенов, БТР I, 850. извъоръжавам се, извъоръжа се страд. и възвр.


Източник: Речник на българския език (онлайн)