ИЗВЪРВЯ̀ВАМ, -аш, несв.; извървя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. извървя̀л, -а, -о, мн. извървѐли, прич. мин. страд. извървя̀н, -а, -о, мн. извървѐни, св., прех. 1. С вървене изминавам определено разстояние; изхождам1, преминавам. – От пет часа съм на крака, ако се събере колкото съм извървяла, има сто километра. Й. Йовков, ОЧ, 37. На времето Пинтеза и Тодор Кутев извървяваха всяка нощ по десет километра път, за да отидат на тяхната седянка. И. Петров, НЛ, 72. Извървя двадесетина крачки. И пак се обърна. Т. Харманджиев, КЕД, 234. Пътят, който ти, печална, си избрала, / е път на подвига безшумен и велик; / че без да знаеш, ти си целий извървяла. К. Христов, ИБ, 44.
2. С вървене прекосявам изцяло някаква площ, пространство; изминавам, изхождам1, обхождам, преминавам. Извървяхме цялата страна и стигнахме на север Златната врата. Пред нас са нивите и смоковниците на Тракия. А. Каралийчев, С, 49. – Голяма ли е корията? – подпитваше любопитно Сашко. – Голяма е, има един час път да вървиш, докато да я извървиш – отвърна му момчето, което вървеше пред него. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 268. извървявам се, извървя се страд.
ИЗВЪРВЯ̀ВАМ СЕ несв.; извървя̀ се св., непрех. 1. Само мн. и 3 л. ед. Преминаваме, изреждаме се с вървене мнозина или всички един след друг. Де що имаше роднини, се извървяха да видят как свиря на такъв голям бас. Й. Радичков, ББ, 156. А гостите все прииждаха, извървя се цялото село. На двора се изви хоро. И. Петров, НЛ, 97. Додето притъмнее, се извървяха всичките момичета, но нито едно не хареса на сгледниците. А. Каралийчев, МО, 12. Цяло село пожали и оплака злочестата майка, сума свят се извървя да се прости с твърдата, сурова и справедлива жена. Г. Караславов, ОХ II, 379.
2. Разг. За крака – от много, от прекомерно дълго ходене преставам да мога да вървя, да крача. – Краката ми, сине, се извървяха. Не щат да носят дяда ти Жота, искат автомобил. А. Каралийчев, СР, 106.