ИЗВЪ̀РВЯМ, -яш, несв.; извъ̀рвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. Изваждам връвта от нещо навървено; изнизвам1, развървям. Трябва да извървя цървулите. Л. Андрейчин и др., БТР, 281. извървям се, извървя се страд.
