ИЗВЪ̀РГВАМ, -аш, несв.; извъ̀ргна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. Остар. Изхвърлям. Извъргнахме елинский язик. Въведохме българский. Гр. Пърличев, Избр. пр [еа]. Патриаршията събра събор, който извъргна българските владици от чиновете им и ги осъди на заточение. Мис., 1896, кн. 2 [еа]. Гръцки някои вестници били подбуждали патриарха да извъргне и другите български владици и обсипвали българите с всякакви хули. ПСп, 1901, кн. 6–7 [еа]. извъргвам се, извъргна се страд.